Давност на глобите към КАТ: Пълно ръководство за защита на вашите права от Адвокатска кантора Астакова

Всеки активен шофьор в България се е сблъсквал с реалността на пътния контрол и възможността за налагане на санкции. Глобите, налагани от „Пътна полиция“ – КАТ, са част от тази реалност. Това, което много граждани не знаят, е, че правото на държавата да налага и събира тези глоби не е безкрайно. То е ограничено от законово установени срокове, известни като „погасителна давност“. Разбирането на този правен институт е ключово за защитата на вашите права и може да ви спести значителни средства и притеснения.

В настоящия изчерпателен анализ, подготвен от екипа на Адвокатска кантора Астакова, ще разгледаме в дълбочина сложната материя на давността при глобите от КАТ. Ще дешифрираме законовите текстове, ще се позовем на ключова съдебна практика и ще ви предоставим практическо ръководство за действие. Нашата кантора предоставя правни консултации и процесуално представителство в цялата страна, като целта ни е да направим правото достъпно и разбираемо за всеки.

Въведение в правния институт на давността

Преди да се потопим в специфичните срокове, е от съществено значение да изградим здрава основа, като разберем какво представлява давността и какви са основните принципи, които я управляват.

Дефиниция на „Погасителна Давност“: Какво означава това за Вас?

В правния мир давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който кредиторът (в нашия случай – държавата в лицето на КАТ и НАП) губи правото си да осъществи принудително събиране на своето вземане. Важно е да се направи едно фундаментално разграничение, което често се оказва неразбрано от гражданите: изтичането на давността не заличава самото задължение. То не изчезва. Вместо това, то се трансформира в т.нар. „естествено задължение“.  

Какво означава това на практика? Дългът продължава да съществува, но държавата вече не разполага с правни инструменти да ви принуди да го платите – не може да запорира банковата ви сметка, да наложи възбрана на имот или да предприеме други действия по принудително изпълнение. Плащането остава изцяло във вашата сфера на добра воля. Ако решите доброволно да платите задължение, погасено по давност, законът е категоричен, че нямате право да искате парите си обратно, дори в момента на плащането да не сте знаели, че давността е изтекла. Именно тази особеност превръща познаването на давностните срокове от теоретичен въпрос в практически инструмент за финансова защита.  

Фундаменталният принцип: Давността не се прилага служебно

Това е може би най-важният аспект, който всеки длъжник трябва да знае. С изключение на някои специфични хипотези (като 10-годишната абсолютна давност за публични вземания по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), която се прилага служебно от органите ), давността не се прилага автоматично. Нито съдът, нито публичният изпълнител към Националната агенция за приходите (НАП) са длъжни да следят служебно дали давностният срок за вашата глоба е изтекъл.  

Законът възлага цялата тежест върху длъжника. За да се възползвате от изтекла давност, вие трябва да предприемете активно действие – да направите изрично и писмено възражение пред компетентния орган. Ако останете пасивни и не се позовете на изтекла давност, вие на практика „валидирате“ правото на държавата да събере принудително задължението, въпреки че то е било погасено по давност. Тази пасивност на системата е умишлено заложена и превръща бездействието в скъпоструваща грешка. Системата работи на принципа „плащане по подразбиране“ в полза на държавната хазна, като филтрира тези, които не познават правата си или се страхуват да ги потърсят.  

Двата основни вида давност при глобите от КАТ: „Преследвателска“ срещу „Изпълнителска“

За да се ориентираме правилно в лабиринта от срокове, трябва да разграничим два напълно различни и последователни процеса, всеки със свой собствен „хронометър“. Съдебната практика ги нарича „преследвателска“ и „изпълнителска“ давност.  

1. Преследвателска давност (Погасителна давност по чл. 34 от ЗАНН): Това е периодът, в който държавата има право да ви „преследва“ за извършеното нарушение и да ви наложи наказание. Ако този срок изтече, преди да ви бъде наложена валидна санкция, държавата губи правото си да ви накаже за конкретното деяние завинаги.
2. Изпълнителска давност (по чл. 82 от ЗАНН): Този „хронометър“ се включва едва след като наказанието (глобата) е вече наложено с влязъл в сила акт. Това е периодът, в който държавата има право да „изпълни“ наложената санкция, т.е. да събере принудително глобата.

Смесването на тези два вида давност е най-честата грешка, която води до грешни изводи и неправилни действия. Те не текат паралелно, а последователно. Първо трябва да изтече преследвателската давност, за да се прецени дали изобщо може да бъде наложено наказание. Едва след като има наложено наказание, започваме да следим изпълнителската давност.

Преследвателска давност: Прозорецът на държавата да Ви санкционира

Това е първата бариера пред държавния апарат. За да ви бъде наложена глоба, органите на КАТ трябва да действат в строго определени срокове. Нека разгледаме какви са те в зависимост от начина на санкциониране.

Инструментите за санкциониране: АУАН, НП и Електронен фиш

Първата стъпка към правилния анализ е да идентифицирате документа, който държите в ръцете си. Процедурите са две и давностните срокове за тях са коренно различни:

• Процедура с Акт и Наказателно постановление: Класическият метод започва със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Важно е да се знае, че АУАН само констатира фактите и сам по себе си не налага наказание. Наказанието „глоба“ се налага едва с последващ документ –   Наказателно постановление (НП), издадено от наказващия орган.  
• Процедура с Електронен фиш: При нарушения, установени с автоматизирани технически средства (камери за скорост), се издава директно Електронен фиш (ЕФ). Той е специфичен правен акт, който съчетава в себе си функциите и на АУАН, и на НП – едновременно установява нарушението и налага наказанието.  

Тази разлика е от критично значение, защото давностните срокове за двете процедури са уредени по различен начин и произтичат от различни закони.

Давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН (при процедура с АУАН и НП)

Когато нарушението се установява с АУАН, последван от НП, се прилагат кратките давностни срокове, уредени в чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съгласно Тълкувателно решение №1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС, тези срокове са давностни, а не преклузивни, което означава, че с изтичането им се погасява правото на държавата да наказва. Сроковете са следните:  

• Не се образува производство, ако не е съставен АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тук има важен нюанс: „откриването на нарушителя“ невинаги съвпада с датата на нарушението. Това може да е моментът, в който органите са установили самоличността на водача, което може да стане и месеци по-късно. Тази неяснота често се използва от администрацията за удължаване на сроковете и е fertile ground за правни спорове, в които експертната намеса на   Правна кантора Астакова може да бъде решаваща.
• Образуваното производство се прекратява, ако не е издадено Наказателно постановление в 6-месечен срок от датата на съставяне на АУАН. Ако получите НП, издадено след този 6-месечен срок, то е незаконосъобразно и подлежи на отмяна от съда.  

Давност при Електронните фишове (по аналогия от НК)

При електронните фишове ситуацията е по-различна и по-сложна. В ЗАНН липсва изрична уредба за давностния срок, в който трябва да бъде издаден електронен фиш. Тази законодателна празнина е наложила на съдилищата да търсят решение по аналогия. Позовавайки се на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, съдебната практика трайно приема, че в тези случаи се прилагат сроковете от Наказателния кодекс (НК).  

Това означава, че за издаването на електронен фиш важи 3-годишна обикновена давност, която започва да тече от датата на извършване на нарушението. Този факт е от огромно практическо значение. Ако получите електронен фиш 2 години след нарушението, той е издаден в срок, въпреки че интуитивно може да го сравнявате с едногодишния срок при АУАН. Познаването на тази разлика, наложена от съдебната практика, е белег за експертиза и предпазва от воденето на предварително обречени съдебни битки.  

Абсолютна „Преследвателска“ давност: Финалният срок за държавата

За да се предотврати възможността държавата безкрайно да удължава преследването чрез различни процедурни действия (например издирване на нарушителя), законът предвижда и „абсолютна“ давност. Това е финалният, краен срок, след който, независимо от всякакви спирания и прекъсвания, правото на държавата да наложи наказание се погасява окончателно.

Тъй като ЗАНН отново мълчи по този въпрос, по аналогия от НК (чл. 81, ал. 3) се прилага правилото, че абсолютната давност е равна на обикновената, увеличена с една втора. За административните нарушения това означава 4 години и 6 месеца (3 години + 1.5 години) от датата на извършване на нарушението.  

Това е вашият най-силен щит срещу административен произвол. Ако са минали повече от 4 години и половина от датата на нарушението и все още нямате връчен и влязъл в сила акт (НП или ЕФ), с който ви е наложено наказание, производството срещу вас трябва да бъде прекратено.

Изпълнителска давност: Прозорецът на държавата да събере глобата

Да приемем, че държавата е успяла да се вмести в сроковете на преследвателската давност и ви е наложила глоба с валиден акт. Това не означава, че може да я събира вечно. От този момент се включва вторият „хронометър“ – този на изпълнителската давност.

Началният момент: Кога глобата става „изпълняема“?

Изпълнителската давност не започва да тече от датата на нарушението или от датата на издаване на акта. Нейният начален момент е влизането в сила на акта, с който е наложено наказанието – било то Наказателно постановление или Електронен фиш.  

Актът влиза в сила, когато стане неоспорим. Това се случва в две хипотези:

1. Когато изтече законовият срок за обжалването му и вие не сте го обжалвали. Срокът е 7-дневен за Наказателно постановление и 14-дневен за Електронен фиш, като тече от датата на връчването им.  
2. Когато сте го обжалвали, но съдебното производство е приключило с окончателно решение на съда, което потвърждава наложената глоба.

Правилното определяне на този начален момент е от решаващо значение за изчисляването на давността. Обжалването на фиш или НП на практика „замразява“ началото на изпълнителската давност до приключване на делото.

Обикновена изпълнителска давност по чл. 82 от ЗАНН

След като глобата влезе в сила, тя става публично държавно вземане и обикновено се прехвърля за събиране към НАП. Тук възниква ключов правен въпрос, който е източник на огромно объркване. Общият закон, който урежда събирането на публични вземания – ДОПК, предвижда обща 5-годишна давност. Много граждани, а понякога и длъжностни лица, погрешно смятат, че този срок важи и за глобите от КАТ.  

Истината е, че ЗАНН се явява специален закон (lex specialis) по отношение на ДОПК. А правилото в правото е, че специалният закон отменя действието на общия. Чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН предвижда изрична, по-кратка давност за изпълнение на наказанието „глоба“ – 2 години. За наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ срокът е още по-кратък –  

6 месеца.

Това е един от най-силните аргументи в полза на гражданите. Ако от влизането в сила на вашата глоба са изтекли 2 години и през това време НАП не е предприела ефективни действия по принудително изпълнение, вие имате пълното право да поискате отписването на задължението. Защитата на това право обаче изисква прецизна правна аргументация, каквато експертизата на адвокат Росица Астакова може да осигури.

Абсолютна изпълнителска давност: 3-годишният срок и неговата КРИТИЧНА уловка

По аналогия с преследвателската давност, законът предвижда и абсолютна изпълнителска давност. Според чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, независимо от спирания и прекъсвания, наказанието „глоба“ не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора обикновения, т.е. 3 години от влизането в сила на акта (2 години + 1 година).  

На пръв поглед това изглежда като допълнителна защита за гражданите. Тук обаче се крие най-голямата и най-важна „уловка“ в цялата материя. Чл. 82, ал. 4 от ЗАНН въвежда едно изключение, което на практика обезсмисля 3-годишната абсолютна давност в повечето случаи. Според него, това правило НЕ СЕ ПРИЛАГА, ако за събиране на глобата е образувано изпълнително производство в рамките на първоначалния 2-годишен срок.  

Последствията от това изключение са огромни. Ако НАП действа своевременно и образува изпълнително дело срещу вас преди да са изтекли 2 години от влизането в сила на глобата, 3-годишната абсолютна давност по ЗАНН просто „изчезва“. Задължението ви вече се подчинява на общия режим по ДОПК, включително на неговата 10-годишна абсолютна давност. Така, едно задължение, което сте смятали, че ще се погаси след 3 години, може да остане правно изискуемо в продължение на цяло десетилетие. Разбирането на този механизъм е от решаващо значение за изграждането на правилна стратегия за защита.  

Прекъсване и спиране на давността: Лабиринтът на процедурните действия

Сроковете на давността невинаги текат гладко и непрекъснато. Те могат да бъдат повлияни от различни правни действия, които ги прекъсват или спират.

Фундаменталната разлика: Прекъсване (Нулиране) срещу Спиране (Пауза)

Важно е да се прави разлика между „прекъсване“ и „спиране“ на давността, тъй като правните им последици са коренно различни:

• Прекъсване: Всяко действие, което прекъсва давността, заличава изцяло изтеклия до момента период и давностният срок започва да тече отначало, в пълния си размер (например, започва да тече нов 2-годишен срок).  
• Спиране: Спирането действа като бутон „пауза“. То „замразява“ брояча на давността за определен период. След като основанието за спиране отпадне, броячът продължава да отмерва времето оттам, откъдето е спрял.  

Прекъсването е много по-неблагоприятно за длъжника, тъй като на практика нулира напредъка му към погасяване на задължението по давност.

Действия, които (и които НЕ) прекъсват давността: Силата на съдебната практика

Кои действия на НАП прекъсват 2-годишната изпълнителска давност? Отговорът на този въпрос е претърпял развитие в съдебната практика и познаването му дава сериозно стратегическо предимство.

Дълги години НАП е поддържала тезата, че изпращането на „покана за доброволно изпълнение“ прекъсва давността. Това е позволявало на агенцията с едно обикновено писмо да нулира 2-годишния срок и да държи длъжниците в безкрайна несигурност. С Тълкувателно решение № 2 от 15.04.2021 г. по тълк. дело № 2/2019 г., Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд (ВАС) сложи край на тази практика. Съдът постанови, че нито образуването на изпълнително дело, нито изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение по реда на ДОПК прекъсват давността.  

Това решение е от изключителна важност. То означава, че давността се прекъсва само от реални действия по принудително изпълнение, като например налагане на запор на банкова сметка или трудово възнаграждение, налагане на възбрана върху недвижим имот, извършване на опис на имущество и др.. Самото предаване на задължението от КАТ към НАП също не е действие, което прекъсва давността.  

Знанието за тази съдебна практика е мощен инструмент. Ако получите покана за доброволно изпълнение 1 година и 11 месеца след влизане в сила на глобата, един информиран гражданин, консултиран от Адвокатска кантора Астакова, ще знае, че това писмо не променя нищо. Ако в оставащия един месец НАП не успее да наложи ефективен запор, 2-годишната давност ще изтече и задължението ще стане несъбираемо по принудителен ред.

Спиране на давността: COVID-19 и други обстоятелства

По време на извънредното положение, обявено заради пандемията от COVID-19 през 2020 г., повечето давностни срокове в страната бяха спрени за определен период (според някои източници за 69 дни). Това създаде допълнително усложнение.  

В материята на глобите от КАТ възникна правен казус. От една страна, Законът за мерките и действията по време на извънредното положение изрично постанови, че сроковете по ЗАНН не спират да текат. От друга страна, съдебната практика приема, че давностните срокове по ДОПК (по който се събират глобите)  

са били спрени. Това противоречие създава правна несигурност – дали за една глоба от КАТ, събирана от НАП, се прилага правилото на ЗАНН (без спиране) или това на ДОПК (със спиране). Отговорът на този въпрос няма еднозначно решение и често зависи от убедителността на правните аргументи, представени пред съда, което отново подчертава ролята на квалифицираната юридическа помощ.  

Практическо ръководство за граждани: От проверката до защитата

Въоръжени с тези знания, нека преминем към конкретните стъпки, които можете да предприемете.

Стъпка 1: Проверете задълженията си

Преди всичко трябва да сте наясно със статуса си. Не разчитайте на паметта си. Проверката е лесна и достъпна:

• В портала на МВР: Чрез електронните услуги на МВР можете да направите справка за невръчени електронни фишове и наказателни постановления. Необходими са ЕГН и номер на свидетелство за управление на МПС.  
• В портала на НАП: Чрез портала за електронни услуги на НАП можете да направите „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащане“. За достъп е необходим Персонален идентификационен код (ПИК) на НАП или Квалифициран електронен подпис (КЕП).  

Критично важно е да проверите и на двете места. Една стара глоба може вече да не фигурира в системата на МВР, защото е прехвърлена за събиране към НАП. Проверката само на едно място може да ви даде фалшиво усещане за сигурност.  

Стъпка 2: Анализирайте правния си статус

След като имате информация за задълженията си, анализирайте всяко едно от тях, като си отговорите на следните въпроси:

• Какъв е документът – НП или ЕФ?
• Кога е извършено нарушението? (За преценка на 4.5-годишната преследвателска давност)
• Кога е влязъл в сила актът? (Дата на връчване + 7/14 дни или дата на окончателно съдебно решение)
• Изтекли ли са 2 години от влизането му в сила?
• Имало ли е действия по принудително изпълнение (запори), които да са прекъснали давността?

Ако отговорите на тези въпроси сочат към изтекла давност, преминете към следващата стъпка.

Стъпка 3: Подаване на възражение за изтекла давност до НАП

Ако сте установили, че 2-годишната изпълнителска давност е изтекла, трябва да се позовете на нея. Това става чрез подаване на писмено „Възражение за погасяване по давност“ до публичния изпълнител в НАП, на когото е възложено събирането.  

НАП предоставя официален образец на своя уебсайт, който можете да изтеглите и попълните. В него трябва да посочите вашите данни, данните на задължението (ако са ви известни) и най-важното – да заявите изрично, че се позовавате на изтекла давност по  

чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Макар че използването на готовия образец е възможност, изготвянето на индивидуално възражение от адвокат често е по-ефективно. То може да съдържа по-прецизна правна аргументация, да се позове на релевантна съдебна практика (като тълкувателното решение за поканата за доброволно изпълнение) и да демонстрира сериозността на вашите намерения, което може да ускори положителното решаване на казуса.

Стъпка 4: Съдебна защита: Когато НАП откаже

Публичният изпълнител е длъжен да се произнесе по вашето възражение. Ако той го отхвърли (изрично или мълчаливо), вие имате право да обжалвате отказа му. Процедурата е двустепенна: първо пред директора на съответната Териториална дирекция на НАП, а при нов отказ – пред компетентния по местонахождение Административен съд. Именно в съдебната фаза професионалното процесуално представителство е не просто препоръчително, а често и задължително за успеха.  

Заключение: Стратегически препоръки от Адвокатска кантора Астакова

Материята на давността при глобите от КАТ е сложна, изпълнена с множество срокове, изключения и процедурни особености. Навигирането в този лабиринт изисква не само познаване на закона, но и на актуалната съдебна практика, която често го доразвива и тълкува.

Обобщение на ключовите принципи и срокове

За улеснение, обобщаваме най-важните давностни срокове в следната таблица:

Рисковете от бездействие и ползите от навременна правна помощ

Както стана ясно, бездействието е най-лошата стратегия. То може да доведе до плащане на отдавна погасени по давност задължения, натрупване на лихви и разноски по изпълнителни дела. Активната защита на правата ви, от друга страна, може да доведе до пълното отписване на стари глоби.

Нашият ангажимент към Вас

Познаването на закона е вашето най-силно оръжие. Адвокатска кантора Астакова предлага пълен спектър от услуги в тази област – от първоначална консултация и детайлен анализ на вашия казус, през изготвяне на професионални възражения до НАП, до пълно процесуално представителство пред административните органи и съдилищата на територията на цялата страна. Нашият екип е на ваше разположение, за да защити вашите права, да ви спести ненужни разходи и да ви осигури спокойствието, което заслужавате. Не се колебайте да се свържете с нас.