В съвременната градска среда на София, където динамиката на съжителството в етажната собственост често поставя на изпитание границите на личното пространство, темата за видеонаблюдението придобива особена актуалност. Въпросът „Законно ли ме шпионира съседът?“ не е просто израз на междусъседско раздразнение, а дълбок правен казус, който засяга основни човешки права, защитени както от българската Конституция, така и от европейското законодателство в лицето на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR). Когато камерата на един собственик е насочена директно към прага на друг, се задейства сложен механизъм от правни норми, административни процедури и съдебна практика, целящи да балансират между легитимния интерес от охрана и правото на неприкосновеност на личния живот.

Настоящият доклад анализира подробно правната рамка на видеонаблюдението в жилищните сгради, ролята на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и практическите стъпки, които гражданите могат да предприемат, за да защитят своето пространство. В София, като административен и икономически център с най-голяма концентрация на многофамилни сгради, конфликтите, породени от незаконно видеонаблюдение от съседи, са ежедневие, което изисква експертен подход и задълбочено разбиране на материята. Правната платформа Pravo-BG.com редовно съдейства на клиенти в подобни ситуации, предоставяйки необходимата юридическа яснота в тези стресови моменти.

Правната същност на видеозаписите като лични данни

Първият и най-важен стълб в разбирането на този проблем е дефинирането на образа на човека като обект на правна защита. Видеозаписите от средствата за наблюдение съдържат „лични данни“, тъй като чрез тях физическото лице може да бъде идентифицирано по безспорен начин. Това автоматично означава, че всяко заснемане, записване, организиране и съхранение на такива кадри представлява „обработване на лични данни“ по смисъла на GDPR и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Според практиката на КЗЛД и насоките на Европейския комитет по защита на данните (EDPB), видеонаблюдението не е необходимо по подразбиране, когато съществуват други начини за постигане на преследваната цел, като например по-добра осветеност на входа или подсилени заключващи механизми. Когато се пристъпва към инсталиране на камери, администраторът на данните (в случая съседът или етажната собственост) трябва да може да докаже, че неговите цели – обикновено защита на собствеността – са легитимни и че те не надделяват над правата и интересите на заснеманите лица.

Правен аспект	Описание според GDPR и ЗЗЛД	Източник
Дефиниция на лични данни	Всяка информация, чрез която лицето може да бъде идентифицирано (образ, походка).
Обработване	Операции като заснемане, записване, съхранение и преглеждане.
Администратор	Физическото или юридическото лице, което определя целите и средствата за наблюдение.
Биометрични данни	В общия случай записът с камери не се счита за обработване на биометрични данни, освен при специално софтуерно разпознаване.

Кога видеонаблюдението е за „лични нужди“ и кога е нарушение?

Един от най-честите аргументи на съседите, които монтират камери, е, че го правят за „лични цели“ в рамките на своя имот. Член 1, ал. 9 от ЗЗЛД действително посочва, че законът не се прилага за обработване на данни, извършвано от физически лица за техни лични или домашни дейности. Тук обаче се крие тънката граница на закона.

Ако камерата е разположена вътре в апартамента и заснема само вътрешното пространство, това е лична дейност. В момента, в който обхватът на камерата излезе извън прага на жилището и обхване общи части – стълбищни площадки, коридори, асансьори или вратата на съседа – дейността престава да бъде „лична“ и попада под юрисдикцията на GDPR. В такива случаи съседът се превръща в администратор на лични данни и е длъжен да спазва всички изисквания за прозрачност, минимализиране на данните и наличие на правно основание.

Експертите от Адвокатска кантора Росица Астакова подчертават, че при заснемане на общи части, съседът трябва да разполага или с изричното съгласие на всички заснемани лица, или с надлежно решение на Общото събрание на етажната собственост. Без такова основание, видеонаблюдението се счита за незаконно и подлежи на административни и съдебни санкции.

Процедурата в етажната собственост: Законният път

За да бъде инсталирана легитимна система за видеонаблюдение в жилищна сграда в София, трябва да бъдат спазени стриктните изисквания на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) и GDPR. Процесът изисква колективно съгласие, а не индивидуално решение на един собственик.

Решение на Общото събрание и кворум

Решението за монтиране на камери в общите части трябва да бъде взето от Общото събрание. Необходимият кворум за валидност на решението е повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на сградата. Това решение има обвързваща сила за всички – включително за тези, които са гласували „против“ или не са присъствали на събранието.

Изисквания за прозрачност и информираност

Дори при наличие на решение на събранието, етажната собственост като администратор трябва да изпълни следните стъпки:

Поставяне на уведомителни табели: Те трябва да бъдат на видно място, да идентифицират администратора (например „Етажна собственост на ул. Граф Игнатиев №…“), да посочват целите на наблюдението и координати за връзка.
Вписване в Правилника за вътрешния ред: В него трябва да се опише необходимостта от наблюдението (например „защита на живота и здравето“) и сроковете за съхранение на записите.
Минимализиране на данните: Камерите трябва да се разположат така, че да заснемат единствено охранявания обект, без да обхващат обществени места като улици или тротоари, или вътрешността на чужди имоти.

Етап на процедурата	Изискване	Резултат при неизпълнение
Гласуване	>50% идеални части от общите части.	Нищожност на решението.
Уведомяване	Информационни табели на входовете.	Глоба от КЗЛД.
Обхват	Само необходимите общи части.	Жалба за навлизане в личния живот.
Достъп	Само оторизирани лица (напр. домоуправител).	Злоупотреба с данни.

Незаконно видеонаблюдение от съседи: Кога се прекрачва границата?

В практиката на Pravo-BG.com често се срещат случаи, при които съседът монтира камера над вратата си, която обаче е насочена под такъв ъгъл, че записва всяко влизане и излизане на семейството от съседния апартамент. Това действие често се квалифицира като „незаконно видеонаблюдение от съседи“, тъй като нарушава принципа на пропорционалност.

Според КЗЛД, ако камерата на съсед П.П.Д. заснема пространството непосредствено пред неговата врата, но обхватът ѝ включва и стълбищната площадка пред вратата на жалбоподателя, това може да бъде счетено за нарушение. В друго решение на Комисията (№ ППН-01-778/04.11.2020 г.) се посочва, че администраторът трябва да преустанови заснемането на чужди имоти и да демонтира камерата, ако тя навлиза в частната сфера на други лица.

Важно е да се отбележи, че видеонаблюдението е незаконно и когато:

Камерите са монтирани с охранителна цел, но записите се ползват за съвсем различни и неочаквани за субекта цели (например следене на графика на съседа).
Записите се съхраняват безсрочно без основателна причина.
Администраторът отказва достъп на заснетото лице до неговите собствени записи.

[ЛИНК КЪМ: Как да защитим правата си при конфликти с домоуправителя?]

Могат ли записите да се ползват срещу мен?

Един от най-често задаваните въпроси към юристите от Адвокатска кантора Росица Астакова е дали незаконно направени видеозаписи могат да послужат като доказателство в съда. Отговорът зависи от вида на производството.

В административния процес, ако съседът представи незаконно направен запис, за да докаже нарушение от ваша страна, вие можете да оспорите неговата допустимост. Още повече, самото представяне на записа доказва, че съседът извършва незаконно обработване на данни, което е основание за неговото санкциониране от КЗЛД. В наказателното производство (НПК) и гражданския процес (ГПК) съществува по-широка свобода на доказване, но съдилищата стават все по-стриктни по отношение на доказателства, придобити в нарушение на основни конституционни права като правото на неприкосновеност на личния живот.

Въпреки това, съществуват изключителни случаи, при които видеонаблюдението е допустимо за събиране на доказателства по граждански дела, но само ако са спазени изискванията на GDPR за документиране на целите и балансиране на интересите.

Механизми за защита: Къде да подадем жалба?

Ако установите, че сте обект на нерегламентирано наблюдение в София, разполагате с три основни пътя за реакция: административен, полицейски и съдебен.

Жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД)

Това е най-бързият и ефективен начин за справяне с проблема. Жалба може да се подаде в едногодишен срок от узнаване на нарушението.

Проверка: КЗЛД назначава проверка, която често включва посещение на място и преглед на ъгъла на заснемане.
Решение: Комисията може да издаде задължително предписание за демонтаж на камерата или промяна на нейния ъгъл.
Глоби: При установяване на нарушение, Комисията налага административни наказания на нарушителя.

Сигнал до МВР (Охранителна полиция)

Ако камерите са насочени към вашия недвижим имот (например в къща с общ двор), можете да се обърнете към Главна дирекция „Охранителна полиция”. Те упражняват контрол по Закона за частната охранителна дейност. Полицията може да състави протокол за предупреждение и да изиска премахване на техническите средства, ако те се използват за нерегламентирано заснемане.

Съдебен иск по чл. 109 от Закона за собствеността

Този иск, известен като негаторен иск, позволява на всеки собственик да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Ако камерата на съседа ви причинява стрес, притеснение и ви пречи да ползвате спокойно жилището си, съдът може да разпореди нейното премахване.

Институция	Вид защита	Срок за реакция
КЗЛД	Административна (глоба, предписание).	До 6-12 месеца.
МВР / Прокуратура	Превантивна (протокол, наказателна проверка).	Бърза (до 30 дни).
Районен съд	Гражданскоправна (премахване, обезщетение).	Дълъг процес (1-2 години).

Практически казуси от София (Етажна собственост)

За да разберем как теорията се прилага на практика, ще разгледаме два типични случая, по които специалистите на Pravo-BG.com са предоставяли консултации.

Казус 1: Камерата в „Младост“

В блок в ж.к. „Младост“, София, един от собствениците монтира широкоъгълна камера над вратата си, за да пази новия си автомобил, паркиран пред входа. Камерата обаче заснема и всяко лице, което влиза и излиза от входа, както и част от детската площадка. Съседите подават жалба, тъй като не са давали съгласие. Анализ: Тук е налице прекомерно обработване на данни. Въпреки че целта (охрана на автомобил) е легитимна, тя може да бъде постигната чрез камера, монтирана в колата или чрез решение на етажната собственост за охрана на целия паркинг. КЗЛД разпорежда демонтаж, тъй като се заснемат обществени територии без нормативно основание.

Казус 2: Конфликтът в „Люлин“

След дългогодишен спор за шумни ремонти, съсед в „Люлин“ поставя камера тип „шпионка“ на вратата си, която е свързана с облачна услуга и записва звук. Съседът отсреща твърди, че се записват разговорите му в коридора. Анализ: Записването на звук е изключително тежко нарушение на неприкосновеността. В този случай е намесена и Прокуратурата, тъй като става въпрос за използване на специални технически средства за негласно събиране на информация. Паралелно с това е заведен иск по чл. 109 от ЗС за премахване на устройството.

[ЛИНК КЪМ: Какви са глобите при нарушение на Закона за етажната собственост?]

Как да проверите дали видеонаблюдението срещу вас е законно?

Има ли табели? Липсата на табела с информация за администратора е първият признак за незаконност.
Къде гледа камерата? Ако обхватът ѝ включва вашата врата или прозорец, това е директно нарушение на правото ви на личен живот.
Има ли решение на ОС? Поискайте от домоуправителя протокол от Общото събрание, с който е разрешено монтирането на конкретната камера.
Кой има достъп? Ако съседът ви показва записи на други хора или ги публикува в социални мрежи, той извършва грубо нарушение на GDPR.

Юристите от Адвокатска кантора Росица Астакова съветват винаги първо да се опитате да решите въпроса чрез разговор. Понякога съседите просто не подозират, че нарушават закона. Ако обаче срещнете отпор, незабавно потърсете професионална помощ за подготовка на жалба.

Бъдещето на видеонаблюдението и изкуственият интелект

С навлизането на технологии за лицево разпознаване, правната рамка ще става още по-строга. EDPB вече издаде насоки, според които използването на биометрични данни за идентификация в жилищни сгради е почти невъзможно за оправдаване пред закона. В София вече се наблюдават опити за инсталиране на „умни“ системи за достъп с камери, които анализират поведението на живущите – дейност, която изисква изключително висока степен на защита на данните и изрично съгласие.

Нарушено лично пространство? Потърсете ни за съвет.

Правните спорове със съседи относно „незаконно видеонаблюдение от съседи“ могат да бъдат изтощителни и емоционално натоварващи. В Pravo-BG.com вярваме, че всеки гражданин заслужава да се чувства сигурен и защитен в собствения си дом. Нашите специалисти от Адвокатска кантора Росица Астакова имат богат опит в представителството пред КЗЛД и съдилищата в София и цяла България. Независимо дали става въпрос за неправомерно монтирана камера, тормоз или нужда от консултация за законно инсталиране на система за сигурност, ние сме тук, за да ви предложим решение. Свържете се с нас днес за професионална консултация – онлайн или на място в нашия офис – и върнете спокойствието в своя дом.

Rate this post