Разделяне на имущество при развод – какво казва законът

Правният и емоционален лабиринт на имуществената делба

Разводът е едно от най-трудните и емоционално натоварващи събития в живота на човек. Процесът на прекратяване на брака сам по себе си е достатъчно тежък, но когато към него се прибави и необходимостта от разделяне на придобитото през годините имущество, ситуацията се усложнява многократно. Споровете за собственост, финанси и активи често превръщат една вече болезнена раздяла в продължителна и изтощителна битка, която оставя дълбоки емоционални и финансови белези.  

В този критичен момент, когато бъдещето изглежда несигурно, а емоциите са силни, яснотата и познаването на закона са най-силните ви оръжия. Целта на настоящото изчерпателно ръководство е да внесе ред в хаоса – да демистифицира сложните правни норми, да обясни на достъпен език какво казва Семейният кодекс (СК) относно разделянето на имущество и да ви даде знанието, от което се нуждаете, за да защитите правата и интересите си.

Важно е да се разбере, че законът предоставя рамката, но постигането на справедлив и изгоден за вас резултат изисква стратегическо мислене, прецизна подготовка и експертно юридическо водене. Именно тук ролята на опитен бракоразводен адвокат е незаменима. Адвокатска кантора Астакова предоставя специализирано процесуално представителство и правни консултации в цялата страна, като нашата мисия е да ви преведем през този лабиринт с увереност и професионализъм, защитавайки вашите интереси на всеки етап.  

В следващите раздели ще разгледаме в дълбочина основните стълбове на имуществените отношения при развод: от същността на Съпружеската имуществена общност (СИО), през различните пътища за делба – по споразумение или по съдебен ред, до специфичните и сложни казуси като претенции за по-голям дял, делба на ипотекирани имоти и бизнес активи.

Основата – Разбиране на вашия режим на имуществени отношения

Преди да се пристъпи към каквато и да е делба, е от решаващо значение да се определи правният режим, който урежда имуществените отношения между съпрузите. Българският Семеен кодекс предвижда три основни възможности, като изборът (или липсата на такъв) предопределя изцяло правилата на играта.

Трите пътя: СИО, Разделност и Брачен договор

Всеки брак в България се подчинява на един от трите режима на имуществени отношения. Тези режими определят чия собственост са активите, придобити по време на брака, и как те ще бъдат разделени при развод.  

1. Законов режим на общност (Съпружеска имуществена общност – СИО): Това е режимът, който се прилага по подразбиране. Ако при сключване на брака съпрузите не са избрали изрично друг режим, законът автоматично ги поставя под режима на СИО. Това е най-често срещаният случай в България и основната хипотеза, при която се стига до спорове за делба на имущество при развод. Този режим е и задължителен, ако някой от съпрузите е непълнолетен или поставен под ограничено запрещение.  
2. Законов режим на разделност: При този режим всеки съпруг остава едноличен собственик на активите, които придобива по време на брака. Каквото и да купи всеки от тях, то остава лично негово и не подлежи на делба при развод по общите правила на СИО. Този режим обаче не се прилага автоматично – той трябва да бъде изрично избран от съпрузите с декларация пред длъжностното лице по гражданско състояние или нотариус. Важно е да се отбележи, че дори при този режим, другият съпруг може да има претенции за част от стойността на придобитото, ако докаже, че е допринесъл за него.  
3. Договорен режим (Брачен договор): Това е най-гъвкавият инструмент, който позволява на съпрузите (настоящи или бъдещи) да уредят имуществените си отношения по свое усмотрение. С брачен договор може да се определи собствеността върху активи, придобити както преди, така и по време на брака, начините на управление и разпореждане с тях и, най-важното, как ще се разделят при развод. Договорът може да бъде сключен преди брака или по всяко време след това. Той обаче може да урежда само имуществени въпроси и не може да съдържа клаузи за лични отношения, като например кой ще се грижи за децата или ще чисти дома.  

За по-голяма яснота, разликите между трите режима са обобщени в следната таблица:

Таблица 1: Сравнителна таблица на имуществените режими между съпрузи

Кое е „наше“ и кое „мое“? Дефиниране на обхвата на СИО

Тъй като режимът на СИО е най-разпространен, разбирането на неговия обхват е от ключово значение. Не всичко, придобито по време на брака, автоматично става общо.

Основният принцип на СИО: Всички вещни права (право на собственост върху имоти, автомобили и други вещи), придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо и бездялово на двамата съпрузи. Това важи независимо на чие име е издаден нотариалният акт или договорът за покупка.  

Силата на „съвместния принос“: Това е крайъгълният камък на СИО. Законът е категоричен, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Това означава, че съдът приема, че и двамата съпрузи са допринесли, освен ако единият не успее да докаже пълната липса на принос от страна на другия. Изключително важно е да се разбере, че приносът не е само финансов. Законът и съдебната практика изрично признават, че  

грижите за децата, работата в домакинството и подкрепата, оказана на другия съпруг да се развива професионално, са напълно равностойни на паричните вложения като заплати и доходи. Тази правна уредба е създадена, за да защити съпруга, който може да е пожертвал кариерното си развитие в името на семейството, и гарантира, че неговият труд се цени и зачита при делбата.  

Лично имущество – изключенията от СИО: Законът ясно очертава кои активи остават извън общата собственост, дори и при режим на СИО:

• Имущество, придобито преди брака: Всичко, което всеки от съпрузите е притежавал преди датата на сключване на гражданския брак, си остава негова лична собственост.  
• Имущество, придобито по наследство или дарение: Активи, получени по време на брака чрез наследяване или дарение, също са лична собственост на съпруга-получател.  
• Вещи за лично ползване или упражняване на професия: Това включва лични вещи (дрехи, бижута) и активи, които са необходими на единия съпруг за упражняване на неговата професия или занаят (напр. лекарска апаратура, инструменти на занаятчия, специализирана литература).  
• Финансови активи: Паричните влогове, акции, облигации и други финансови инструменти по правило се считат за лично имущество на съпруга, на чието име са открити сметките или са издадени инструментите, освен ако не е налице изрична уговорка за съвместна сметка. Това е често срещана заблуда; много хора смятат, че заплатата, преведена по лична сметка, автоматично става обща, но законът третира влога като лично вземане.  

Трансформация на лично имущество: Ситуацията се усложнява, когато лично имущество се преобразува в друго по време на брака. Например, ако единият съпруг продаде наследствен апартамент (лично имущество) и с парите купи нов имот. В този случай новият имот (или част от него) може да бъде признат за лична собственост. Това обаче изисква изключително прецизно доказване на произхода и движението на средствата, което ще разгледаме по-подробно по-нататък.  

Пътят към делбата – споразумение срещу съдебен спор

След като се изясни кое имущество е общо, възниква въпросът как то да бъде разделено. Семейният кодекс предлага два коренно различни пътя, които се различават драстично по отношение на цена, време и емоционално натоварване.

Цивилизованият път: Делба със споразумение при развод по взаимно съгласие

Разводът по взаимно съгласие е не само най-предпочитаният, но и най-разумният начин за прекратяване на брака. Статистиката на НСИ показва, че над две трети (67.8% за 2023 г.) от разводите в България приключват именно по този ред. Това е така, защото този подход е по-бърз, по-евтин и значително по-малко травмиращ за страните и техните деца.  

В основата на този процес стои споразумението по чл. 51 от СК. Това е задължителен документ, който съпрузите представят в съда и в който уреждат всички последици от развода: при кого ще живеят децата, какви ще са режимите на лични контакти, кой ще ползва семейното жилище и какъв ще е размерът на издръжката.  

Ключовият момент е, че законът позволява в това споразумение да се включи и пълната и окончателна делба на цялото имущество, придобито в режим на СИО. Това е изключително ефективен механизъм, защото позволява с една процедура да се решат всички въпроси.  

Макар да изглежда като най-лесния път, подписването на такова споразумение крие значителни рискове, ако не е подготвено от специалист. Бързината и ниската цена могат да подведат съпрузите да подценят дългосрочните последици. Веднъж одобрено от съда, споразумението придобива силата на влязло в сила съдебно решение и е изключително трудно, почти невъзможно, да бъде променено. Една прибързана или несправедлива клауза може да ви лиши от активи на значителна стойност завинаги. Ето защо ролята на Правна кантора Астакова в този процес не е просто да „попълни документите“, а да проведе преговори, да защити вашите интереси и да изготви споразумение, което е едновременно справедливо, законосъобразно и предвижда всички възможни бъдещи сценарии. Това не е разход, а инвестиция във вашето бъдещо финансово спокойствие.

Трънливият път: Съдебна делба след развод по исков ред

Когато съпрузите не могат да постигнат съгласие за имуществото си, нито по време на брака, нито в рамките на споразумение за развод, единственият изход е съдебният спор. Ако имуществото не е разделено с развода, прекратената СИО се трансформира в обикновена дялова съсобственост при равни квоти (по ½ идеална част за всеки). За да се прекрати тази съсобственост, всеки от бившите съпрузи може да заведе отделно гражданско дело за  

съдебна делба.  

Това производство е сложно, продължително и скъпо. То протича на две основни фази:

1. Първа фаза – Допускане на делбата: В тази фаза съдът трябва да отговори на три въпроса: между кои лица (бившите съпрузи), за кои имоти (всички активи в СИО) и при какви квоти (дялове) следва да се допусне делбата. Тук е мястото, където се решават споровете кое имущество е общо и кое е лично, включително и претенциите за трансформация.  
2. Втора фаза – Извършване на делбата: След като първата фаза приключи с влязло в сила решение, съдът пристъпва към реалното разпределение на активите. За целта се назначават вещи лица, които да оценят всеки актив по пазарната му стойност. Въз основа на тези оценки съдът избира начин за извършване на делбата, като най-честите способи са:
   • Възлагане в дял: Ако даден имот е неподеляем (например апартамент), съдът може да го възложи в изключителна собственост на единия съпруг, който обаче е длъжен в 6-месечен срок да изплати на другия стойността на неговия дял.  
   • Извършване на публична продан: Ако никой от съпрузите не желае или не може да изкупи дела на другия, съдът постановява имотът да бъде продаден на публична продан от съдебен изпълнител. Получената сума, след приспадане на разходите, се разпределя между съпрузите съобразно дяловете им.  

Важно е да се осъзнае, че съдебната делба е крайна мярка. Тя е свързана със значителни разходи за държавни такси, адвокатски хонорари и експертни оценки. Процесът може да се проточи с години, поддържайки високо ниво на конфликт и стрес. Освен това, при публична продан често се случва имотът да бъде продаден на цена, по-ниска от реалната пазарна, което ощетява и двете страни. Ето защо постигането на споразумение, дори с цената на компромиси, почти винаги е по-добрият вариант.  

Специфични хипотези – специални искове и сложни активи

Семейното право е пълно с нюанси, които могат драстично да променят изхода от един имуществен спор. Разбирането на тези специфични правила е това, което отличава експертната правна помощ от общата консултация.

Изключението от правилото 50/50 – претенция за по-голям дял

Макар законът да въвежда презумпция за равни дялове при прекратяване на СИО, тя не е абсолютна. Семейният кодекс предвижда две основни хипотези, при които единият съпруг може да получи повече от половината от общото имущество.  

Основание 1: Значително по-голям принос (чл. 29, ал. 3 СК)

Това е възможност съдът да определи по-голям дял на съпруга, чийто принос за придобиването на имуществото значително надхвърля приноса на другия. Тук ключовата дума е „значително“. Съдебната практика е категорична, че не става въпрос за проста аритметична разлика в доходите. Съдът прави цялостна преценка на всички форми на принос – финансови, грижа за децата, работа в домакинството, създаване на условия за развитие на другия съпруг. Иск, основан единствено на по-висока заплата, често бива отхвърлен, ако другият съпруг е изпълнявал добросъвестно своите семейни задължения. За да бъде уважена такава претенция, трябва да се докаже изключително, необичайно несъответствие в приноса, например ако единият съпруг системно е разхищавал семейните средства, докато другият е работил и спестявал. Важно е да се знае, че искът се предявява за по-голям дял от  

цялата съвкупност от общи имоти, а не само от един конкретен актив.  

Основание 2: Особени затруднения при упражняване на родителски права (чл. 29, ал. 1 СК)

Съдът може да определи по-голям дял от общото имущество и на съпруга, на когото са предоставени родителските права, ако упражняването им ще му създаде особени затруднения. Това е защитна мярка, целяща да подпомогне родителя, който поема основната тежест по отглеждането на децата след развода. Освен това, този родител получава извън своя дял и всички движими вещи, предназначени за отглеждането и възпитанието на децата (например детско обзавеждане, компютри за учене и т.н.).  

Критичният едногодишен срок – „бомбата със закъснител“

Това е може би най-важната информация, която всеки, обмислящ такава претенция, трябва да знае. Правото да се иска по-голям дял е обвързано с едногодишен преклузивен (фатален) срок. Този срок започва да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение за развод. Пропускането на този срок води до  

окончателна и безвъзвратна загуба на правото да се претендира по-голям дял. Протакането и отлагането могат да ви костват активи на значителна стойност. Ето защо, ако смятате, че имате основание за такъв иск, незабавната консултация с адвокат Росица Астакова е не просто препоръчителна, а абсолютно наложителна, за да се предприемат навременни действия.

Процедурата също е специфична. Искът за по-голям дял е т.нар. конститутивен иск. Той трябва да се предяви преди или по време на делото за развод, но не може да се съединява с последващото дело за делба. Това е процесуален капан, в който много хора, които се опитват да се представляват сами, попадат, което води до отхвърляне на иска им по формални причини.  

Предизвикателството на трансформацията (трансформация на лично имущество)

Това е друг сложен институт на семейното право. Трансформация е налице, когато по време на брака се придобие нов актив, но изцяло или частично със средства, които са лично имущество на единия съпруг.  

• Пълна трансформация (чл. 23, ал. 1 СК): Ако новият актив е закупен 100% с лични средства (например пари от продажба на имот, придобит преди брака, или от дарение), то и новият актив е 100% лична собственост на този съпруг.  
• Частична трансформация (чл. 23, ал. 2 СК): Ако новият актив е закупен със смесени средства – част лични и част общи (СИО), тогава възниква смесена собственост. Частта, съответстваща на вложените лични средства, е лична собственост, а останалата част е СИО.  

Тежестта на доказване: При тези казуси битката се печели или губи въз основа на документите. Съпругът, който твърди, че е налице трансформация, носи тежестта да го докаже по безспорен начин. Не е достатъчно да се покаже, че плащането е направено от лична банкова сметка. Необходимо е да се проследи и докаже  

произходът на парите в тази сметка – че те идват от продажба на друг личен имот, от наследство, от дарение и т.н.. Това изисква щателна подготовка на доказателства – банкови извлечения, договори, нотариални актове, които да създадат непрекъсната верига на средствата.  

За разлика от иска за по-голям дял, искът за установяване на трансформация (установителен иск по чл. 23 СК) няма давностен срок и може да бъде предявен по всяко време, дори и в рамките на самото дело за делба.  

Делба на сложни активи: жилища, дългове и бизнес

Семейното жилище:

Това е може би най-чувствителният въпрос, особено когато има деца. Законът дефинира „семейно жилище“ като това, което е обитавано от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца. Важно е да се знае, че този специален статут възниква само при сключен граждански брак, а не при фактическо съжителство.  

Тук трябва да се направи ясно разграничение между право на ползване и право на собственост. При развода съдът е длъжен да се произнесе кой от съпрузите ще ползва семейното жилище след това. Тази мярка е временна и цели преди всичко да защити интересите на децата, като им осигури стабилност в позната среда. Поради тази причина съдът почти винаги предоставя ползването на родителя, на когото са възложени родителските права,  

независимо кой е собственик на имота. Това често е шок за съпруга-собственик, който може да бъде принуден да напусне собствения си дом. В тези случаи обаче той има право да получава наем от ползващия съпруг в размер, определен от съда според пазарните нива. Въпросът със собствеността се решава отделно чрез делба.  

Ипотеки и кредити:

Дълговете, поети по време на брака за задоволяване на нуждите на семейството (например ипотечен кредит за семейно жилище), са общо задължение. И двамата съпрузи са солидарно отговорни пред банката кредитор, дори и след развода. Разводът не променя договора с банката. Ако единият спре да плаща вноските, банката има право да изиска цялата сума от другия. Най-честите решения са:  

1. Продажба на имота, погасяване на кредита и разделяне на остатъка.
2. Единият съпруг поема целия кредит (с одобрението на банката за предоговаряне) и изкупува дела на другия.  

Бизнес активи (дружествени дялове и акции):

Това е правен капан за много хора. Общоприето е схващането, че бизнес, развит по време на брака, е общ. Законът обаче казва друго. Дружествените дялове (в ООД) и акциите (в АД), придобити от единия съпруг, се считат за негово лично имущество и не влизат в СИО. Причината е, че те не са „вещни права“, а лични, членствени права.  

Това обаче не означава, че другият съпруг остава с празни ръце. Законът му дава право (по чл. 30 СК) да предяви иск за част от стойността на тези дялове или акции. За да бъде уважен такъв иск, трябва да се докажат две неща: че тези активи са на значителна стойност и че съпругът-несобственик е допринесъл за придобиването им (с труд, средства, грижи за семейството, които са позволили на другия да развива бизнеса). Искът е за парична компенсация, а не за получаване на самите дялове. Доказването на приноса и оценката на стойността на един бизнес често са изключително сложни и изискват ангажирането на финансови експерти, което прави професионалната правна помощ от кантора като  

Адвокатска кантора Астакова абсолютно задължителна.

Практическа стратегия и човешкият фактор

Отвъд сухите законови текстове, делбата на имущество е процес, който изисква практическа стратегия и осъзнаване на човешкия елемент.

5-те най-чести грешки при делба на имущество и как да ги избегнем

От нашия богат опит в бракоразводни дела сме идентифицирали няколко повтарящи се грешки, които хората допускат и които им костват много време, пари и нерви.

1. Грешка: Отлагане на делбата за „по-късно“. Много двойки решават да прекратят брака си, но оставят имуществените въпроси нерешени. Това създава бомба със закъснител. Оставането в съсобственост води до бъдещи спорове за ползване, ремонти, плащане на данъци и в крайна сметка отново до съдебна делба, но при по-влошени отношения.   Съвет: Уредете имуществените си отношения своевременно, в рамките на развода, ако е възможно.
2. Грешка: Опити за укриване на активи. Някои съпрузи се опитват да прехвърлят имоти или пари на роднини, за да ги „спасят“ от делба. Това е недобросъвестно, рисковано и такива сделки могат да бъдат обявени за недействителни от съда.   Съвет: Пълната и честна откритост е единственият правилен път. Добрият адвокат ще защити интересите ви по законен начин.
3. Грешка: Фокусиране само върху недвижимите имоти. Често споровете се концентрират върху апартамента, а се забравят други ценни активи като автомобили, спестявания, скъпа техника, бижута, произведения на изкуството.   Съвет: Направете пълен и подробен опис на всички активи и пасиви (дългове) заедно с вашия адвокат.
4. Грешка: Неразбиране на понятието „семейно жилище“. Както обяснихме, много хора бъркат фактическото съжителство с брак или правото на ползване със собственост.   Съвет: Консултирайте се с адвокат, за да сте наясно с точните си права и задължения относно жилището.
5. Грешка: Опит за самопредставляване. Това е най-голямата и най-скъпата грешка. Сложността на закона, кратките срокове и силните емоции правят самостоятелната защита изключително рискована.   Съвет: Инвестицията в специализирана правна помощ е най-добрата инвестиция във вашето бъдеще и спокойствие.

Вашият най-силен съюзник: Ролята на адвоката и необходимата подготовка

Добрият адвокат по семейно право е много повече от юридически представител. Той е ваш стратег, преговарящ, защитник и съветник в един от най-трудните периоди в живота ви. Неговата роля е:  

• Да ви разясни правата и възможните сценарии.
• Да събере и подготви всички необходими доказателства.
• Да води преговори с другата страна за постигане на изгодно споразумение, спестявайки ви съдебни битки.  
• Да изготви правно издържани документи, които да защитят интересите ви в дългосрочен план.
• Да ви представлява в съда, ако се стигне дотам, и да следи за спазването на всички процесуални правила и срокове.

За да бъде първата ви среща с адвокат максимално ползотворна, подгответе следните документи:

• Удостоверение за сключен граждански брак.
• Нотариални актове за всички недвижими имоти.
• Регистрационни талони на автомобили.
• Договори за кредити, ипотеки, банкови извлечения.
• Документи за фирми, акции или дялове.
• Всякакви документи, доказващи произхода на лични средства (договори за дарение, удостоверения за наследство и др.).  

Адвокат Росица Астакова и екипът на кантората предлагат цялостна услуга, която обхваща всички аспекти на имуществената делба, като гарантират експертна защита и индивидуален подход към всеки казус.

Неизказаната цена: Управление на финансовия и емоционален стрес

Важно е да се признае, че имуществените спорове имат и невидима цена. Финансовият стрес е един от най-силните и е доказано, че може да има сериозни негативни последици за физическото и психическото здраве. Несигурността, конфликтите и усещането за загуба на контрол водят до тревожност и депресия.  

Процесът на делба сам по себе си е емоционално опустошителен. Той често се преживява като личен провал и битка за надмощие, а не като процедура за справедливо разпределение. В тази обстановка, наличието на ясна правна стратегия и доверен съветник може значително да намали стреса. Когато знаете какви са правата ви и какви са следващите стъпки, вие възвръщате част от чувството за контрол.  

Един добър адвокат ще ви помогне да се фокусирате върху постигането на разумно и работещо решение за бъдещето, вместо да затъвате в минали обиди. Подходи като медиацията могат да помогнат за намаляване на конфликта и намиране на общ език, което е особено важно, когато има и деца.  

Справедливото решение е първата стъпка към вашето ново начало

Разделянето на имущество при развод е сложен процес, управляван от специфични законови правила, срокове и процедури. Както видяхме, основният принцип е равенството на дяловете при режим на СИО, но съществуват множество изключения и специфични хипотези – от претенции за по-голям дял и трансформация на лично имущество до сложната делба на ипотекирани жилища и бизнес активи.

Ако трябва да запомните само едно нещо от това ръководство, нека то бъде критичният едногодишен срок за предявяване на иск за по-голям дял. Бездействието в този период може да има необратими финансови последици.

Процесът безспорно е плашещ, но с правилната подготовка и експертна правна помощ, постигането на справедливо и окончателно решение е напълно възможно. Това решение не е просто край на един спор, а необходимата и стабилна основа, върху която да изградите своето ново начало и да продължите напред с увереност и спокойствие.  

Защитата на вашето бъдеще започва с разбирането на вашите права днес. За поверителна и изчерпателна консултация относно вашата конкретна ситуация, не се колебайте да се свържете с Адвокатска кантора Астакова. Ние сме тук, за да ви преведем през всяка стъпка от процеса.